Чудна горска механица

с вкусна рибена чорбица,

 и салати,и месце,

още - точено винце,

 манастирски боб и леща

врат на огъня горещи,

пилешки суджук и пастърма,

и гювеч, и кавърма,

сирене и топъл хляб,

капама и чоп-кебап,

и от пиле вкусотийки,

 и от агне дреболийки.

За капак на таз магия

- блага сливова ракия.

Даже само за по пиво

механицата я бива.

Няма как да устоиш,

с радост ще ни посетиш.

Ние няма да стоим,

драго ще те нагостим.

Свий по пътя и ела,

поседни в “Свети Мина”!

Как да ни намериш? Нужна ти е навигация?

- Има знаци за ориентация.

Като идваш от шосето,

Хващаш вляво към дерето.

Виждаш ли го язовира?

- не е нужно да се спираш.

За да стигнеш механата

продължавай през гората. 

Ето я "Хайдушката пътека",

тука карай по-полека.

Изкачиш ли я с колата,

лесно е нататък.

В селото си влязъл вече?

Диво и красиво е, човече!

Без да питаш даже,

всеки ще ти каже:

“Свий надолу към реката,

ако си решил - пеша, но може и с колата.

дай по моста, после по баира,

ей оттатък се намира”.

Стара круша те посреща,

я, какво е туй насреща?!

- Бяла, чиста, сред гората

грейнала е механата!

E, добре дошъл сега

 във “Свети Мина”!

- механа с тертип и със мерак,

които стъпи, идва пак.

Ха наздраве, и до дъно!